МЯСТОТО НА КНИГАТА И БИБЛИОТЕКАТА
В РАБОТАТА НА КЛАСНИЯ РЪКОВОДИТЕЛ
В ОСНОВНОТО УЧИЛИЩЕ

Янош Молнар

 I. Ролята на класния ръководител

Важна функция на действащите учебни програми е формирането на потребност от самообразование, както и изграждането на умения, необходими за самостоятелното придобиване на знания.Координационната роля на класния ръководител трябва да се прояви и в тази област. Условията за пълноценно реализиране на изискванията във връзка с уменията за самостоятелно ползване на книгата от учениците са: класният ръководител
– да владее основните библиографски знания и умения;
– да познава възможностите, които предоставят учебните програми по различните предмети относно ползването на книгата и библиотеката;
– да създаде тесни връзки с библиотекарите в училищните и масовите библиотеки;
– да включи в съдържанието на часовете на класния ръководител тема за самообразованието като същностна черта на съвременния човек.
Резултатите от възпитаването на читатели зависи от системното осъществяване на дейности в библиотеката, като се осигурява достатъчно време на учениците да усвояват знания за ползване на библиотеката.

II. Възможности за сътрудничество между колектива на класните ръководители и училищния библиотекар

Плодотворно сътрудничество може да се реализира, ако училищният библиотекар участва във всички сбирки на обединението на класните ръководители.

Училищният библиотекар може:
– да запознае класните ръководители с възможностите на училищната библиотека;
– да популяризира методите и начините за използване на библиотеката и книгата като носител на информация (чрез организиране на показен урок);
– да предложи в плана за работа на класните ръководители да се включат теми за ползване на книгата и библиотеката и евентуално да поеме тяхното изнасяне;
– да вземе инициативата и да подпомогне класните ръководители при използване на библиотеката и книгата и при подготовката на други теми;
– да изготвя списъци с литература по темите за часовете на класния ръководител;
– да информира класните ръководители за читателските интереси на учениците, за работата на библиотекарите, на класовете и т.н.;
– да организира общо с класните ръководители системата от библиотекари в класовете, начина на нейното действие;
– да препоръчва и подпомага провеждането на специални занимания за запознаване с библиотеката' и на теми във връзка с книгата.

Ръководителят на обединението на класните ръководители може:

– да запознае библиотекарите с програмата на обединението с оглед осигуряването и с литература, да поръча библиографии към темите;
– да набележи с класните ръководители часовете за ползване на книгата и библиотеката и да се обърне за помощ към библиотекаря за подготвянето на необходимите книги или за изнасянето на част от учебните часове в библиотеката;
– да информира библиотекарите за нуждите от библиотеката — при организирането на часове на класния ръководител, състезания, срещи с писатели, патронни празници и други форми на възпитателна работа.

На сбирки на методическото обединение класните ръководители споделят опита си от работата на библиотекарите за класовете. Периодично те проверяват читателските картони на своите възпитаници и ги изучават с оглед по-добро опознаване личността на учениците.

ІІІ. Система от часове на класния ръководител
за обогатяване знанията за книгата и библиотеката

клас

Знания, които трябва да се усвоят:

Материал за часа на класния ръководител

– за книгата

– за библиотеката

ІV

 – книгата – текст на обложката
 – издателство
 – книгата като източник на информация
 – конспектиране (на начална степен) данни за книгата
 – използване на лексикон, тълковен речник, правопи-сен речник
 – четене на детска енциклопедия
 – информация за книга
 – четене на списания и вестници, събиране на подходящи статии

 – средство за ориенти-ране
 азбучен каталог
 – подготовка за библио-течно занимание

  1. Как да учим?
  2. Чрез четенето също учим. Не-обходимост и възможности за раз-ширение на наученото в училище. Основа на самообразованието — ученето, най-важно средство — четенето. Правилно съотношение.
 3. Работа със списания. Предим-ства на вестника и списанието пред книгата. Роля на списанията за придобиване на знания и ин-формиране. Събирателска работа: детска рубрика в ежедневниците.
 4. Обсъждане на общо четена книга.

V

 – елементи на книгата;
 – ориентиране в книгата: съдържание, азбучен по-казалец на имената, предметен показалец;
 – азбучен ред (речник, телефонен указател);
 – новата енциклопедия, Тълковният речник, речни-кът на чуждите думи – ра-бота с тях
 – справочници по правопис;
 – специални енциклопедии, речници – отбелязването им, разчитане на съкратени-те им названия
 – детски списания

 – ориентиране в библи-отеката
 – използване на ката-лог (азбучен)

1. Свободното време в семейство-то.
 2. Книгата учи и развлича. Защо четем? Какво да четем? (худ. лите-ратура, научнопопулярна литера-тура). Помощно средство за изпол-зване на библиотеката — каталог (азбучен)
 3. „Моите книги". Условия за чете-не. Представяне на собствената библиотека, запознаване с кни-гите. Писмено предлагане (пре-поръчване) на книги, изготвяне на илюстрации (предварителна зада-ча). Опазване на книгата.
 4. Нашите вестници. Стимулиране на четенето на списания и вестни-ци. Младежки списания – разгра-ничаване по съдържание. Съдър-жание и рубрики на младежко списание.
 5. Кой какво събира?

 – части на книгата:
роля на диаграмата и графиката
 – информация за нови кни-ги
 – самостоятелно ползване на енциклопедията и дет-ската енциклопедия
 – роля на пътеводителите, използването им .
 – запознаване със списа-ние с научнопопулярен ха-рактер

 – услуги на библиотека-та, ползването и (свобо-ден достъп, каталози)

 1. Организация на свободното време.
 2. Масовите комуникации и сво-бодното време.
 3. Любов към четенето и книгата. Значение на планомерното чете-не. Създаването на собствена биб-лиотека (информиране, купуване, подреждане) . Запознаване със списание за книгите.
 4. Сръчни ръце.
 5. С приятели през свободното време.

VІІ

 – събиране на източници:
  – конспектиране, кратък доклад
- използване на научно-популярна литература
– енциклопедии по изкуства-та, антологии, сборници
– енциклопедия за възраст-ни, речник на чуждите думи (самостоятелно използване)
– запознаване с научно спи-сание

– фондът на подръчната библиотека
– собствена библиотека

1. Разумно учене.
2. Самостоятелност в ученето.
3. Наръчници (справочници) и образование. Източници за обра-зование. Основни книги при са-мостоятелното придобиване на знания: справочниниците. Защо и как да използваме енциклопеди-ята, специалните енциклопедии, речника на чуждите думи, статис-тическия наръчник, атласа на света?
4. Уча, защото ми е интересно.
5. Проблемът за избор на учили-ще.

VІІІ

– библиография
– алманах
– цитиране, забележки
– някои списания за худо-жествена литература и на-учнопопулярни списания

– роля на библиотеката, дейността ѝ
– самостоятелно ползва-не на каталога

1. Готвим се за бъдещето.
2. Многостранно придобиване на знания. Подготовка по най- люби-мия учебен, предмет, за запозна-ване е професиите (на сочване към формите за при добиване на знания). Групова работа, предва-рителна подготовка.
3. Информиране чрез печата. Роля на използването на източник за нова информация. Доклад за про-четена статия от вестник. Дискусия по материал от младежко списа-ние.
4. Учене и развитие на способ-ностите: а) какъв човек бих искал да стана; б) непрекъснатото обра-зоване – необходимост, възмож-ности, форми;
в) лятна работа – поръчение.

Нужно е класният ръководител постоянно да се консултира с учителител по роден език и история (те преподават главната част от знанията за библиотеката и книгата). При подготовката на часовете на класния ръководител той трябва да е наясно с какви знания разполагат учениците.

IV. Примерни планове на часове на класния ръководител за осъществяване в библиотеката

В часовете на класния ръководител преобладава индивидуалната и груповата работа. Индивидуалната дейност може да се използва главно като предварителна задача. Протичането на занятието зависи много от нивото на информираност на учениците, което е различно в отделните, паралелки и за.отделните ученици. Голяма е ролята на организацията при провеждане на занимание в библиотека. Не е задължително уроците да се осъществяват от библиотекаря. Ако класният ръководител притежава потребните знания, той може сам да проведе тези часове. И в двата случая обаче е необходим предварителен разговор между двамата, при което се определя общо начинът на провеждане на урока, видовете задачи. И двамата трябва да присъстват на урока и да действат като равностойни партньори.

Представените тук планове на часове в библиотеката са проверени в практиката. Разбира се, те могат да се модифицират и използват творчески.

V клас

„Моите книги" .

Задача на урока:
– изясняване необходимите условия за четене;
– сравнение на личната и обществената библиотека;
– припомняне правилата за опазване на книгата;
– запознаване с книги (информация за книги). устно, писмено, е рисунка.
Място на провеждане: училищната библиотека.
Необходими средства: шрайбпроектор, фолиа, илюстрации във връзка с опазване на книгата.

Протичане на урока

1. Какво прочетохте през изминалата седмица?
Във връзка с кой учебен предмет?
От какво четохте?
Кой е чел развлекателна книга? Коя?
2. А ти къде и кога си свикнал да четеш?
При какви условия можеш да четеш?
3. а) Представи своята библиотека! (място, шкаф-лавица, начин на подреждане).
Критерий за наблюдение:
Отбележи общите черти на основата на докладите на учениците!
б) Сравнение с обществената библиотека:
– подчертаване на общите черти
– различия
(количество, подреждане, кръг на потребителите)
в) опазване и в двата вида библиотеки.
Защо трябва да се пази книгата?
Как може да се пази тя?
4. Какво означава, че някоя книга или четиво са ти любими?
Колко пъти си ги чел?
Запознаване с книги:
– устно
Критерий за наблюдение:
Как е разказано?
Би ли я прочел след препоръката?
– чрез рисунка
Кой прави записки за прочетеното?
Какво си отбелязал?
5. Какво решение се ражда в теб след чуването на урока?

Чия информация за книга бихте желали да прозвучи по училищното радио през Седмицата на детската книга?
Чия рисунка считате, че трябва да се постави на библиотечното табло?

Уводна беседа — припомняне



Индивидуална беседа

4—5 ученици докладват

 

Общ разговор

 

 

Представяне с шрайбпроектор

 

 

 

Изслушване на 4—5 информации за книги от ученици. След всяко представяне учениците изказват мнението си.
Представяне на илюстрациите, обяснения
Разглеждане на читателски дневници
Лични обяснения
Обобщение:
Мнения на ученици
Обща оценка:
критичност
преценка

 

VI клас

Любов към четенето и книгата

Задача на урока:
– стимулиране потребността от четене;
– осмисляне на необходимостта от системно четене;
– оказване помощ за подреждане на лична библиотека;
– запознаване на учениците с възможностите за информация във връзка с новите книги.
Място на провеждане: училищната библиотека.
Необходими средства: по един екземпляр от списание за книгите (у нас - АБВ), вестници, списания, каталог на младежкото издателство за поредиците му.
Предварителна задача: един ученик се подготвя да говори за възможностите на човека като читател.

Ход на учебния час

 

1. Какво четете?
Защо четете?
(разширяват се знанията ни за света, за обществото, за отношенията между човека и природата и т.н.).
Откъде ще можете да придобиете знания?
Да сравним два източника на информация: телеви-зията и библиотеката.
Кой има повече предимства?
Защо?
Печатната информация има повече предимства.
В библиотеката се съхранява огромно количество информация, която непрекъснато нараства. Количеството на книгите непрекъснато расте. Колко може да прочете един човек през живота си? Да на-правим тази сметка!
2. Какво съображение имате предвид при избора на четивото си?
Какво сте прочели във връзка с подготовката си по география, история, биология, физика? Как нарича-ме онези книги, от които може да се почерпят зна-ния (научна и научнопопулярна литература).
Назовете другата група!
(художествена литература)
Защо четем и такива книги?
Каква е ползата от четенето?
Какви са последиците, ако не се чете?
Кой е почувствал наслада при четенето?
Четенето на книги дава не само знания, но и радост, преживяване на красотата.
3. Кой има вече собствена сбирка от книги?
Какви книги купувате най-често?
Окажете си взаимна помощ при по-нататъшното развитие и подреждане на личните библиотеки.

Уводна беседа
Отговори с мотивировка

 

Общ анализ, предимства и недостатъци

 

 

Обобщение
Обяснение на учителя

 

Подготвеният ученик докладва
Поставяне на проблем

 

Търсене на книги на лавиците
Предложения за прочит на книги

 

Беседа

 

Обяснение на учителя

 Беседа

 Поставяне на цел

 

Групова работа, като учениците се разделят на шест паралелни групи – две групи получават еднакви задачи:
 а) І - ІІ група
Кои важни книги би купил за своята библиотека?
 I гр.                                                                       II гр.
писмен отговор                                                намира книгата в библиотеката
Обосновете подбора си за всяка книга!
 III - IV гр.
Как би подредил, групирал книгите си? Опиши отделните форми!
 V - VI гр.
Откъде се информираш за излизащите книги? Подбери такива издания! Намери информация за книгите! Разкажи по-подробно за отпечатването на книги!

 б) 5-8 минути самостоятелна работа;                    

в) отчети на групите                                    Взаимно допълване на групите.
                                   След отчета на всяка група библио-
                                   текарят обобщава и оценява.



 Взаимно допълване на групите. След отчета на всяка група библиотекарят обобщава и оценява.

І-Іl гр.
Какво заслужава да се купува
— има библиотеки!
Важни книги: справочниците.
III-IV гр.
Кога можем да говорим за библиотека?
Възможни са различни принципи на подреждане, но ще изтъкнем формата на съхранение, използва-на в днешната библиотечна практика.
V-VI гр.
Представяне на средствата (издания) за ориенти-ране - рубрики във вестници и списания, специално-то издание за нови книги. Също радиото, телевизи-ята, книжарските витрини.
Различия в информирането:
изброяване - представяне. Книгите на кое издател-ство купувате?
Изброй познати поредици!
Кои от тях събира училищната библиотека?
4. Често казваме: книгата е добър приятел. Защо е така? Как книгата може да бъде приятел?
5. Казах, че искам да подпомогнем избора ви на четиво, избора ви на книги за купуване, подреждането на библиотеката ви.

Говорихме за много неща. Кои съвети приемате? Какво бихте направили по друг начин?

 

 Запознаване със системата на библиотечната информация

 

 

 

 

 

 

 

 Търсене на лавиците със съдействието на библиотекаря

 

Беседа
Заключителна беседа


Превод със съкращения от унгарски Елисавета ЧУХОВА

 сп. Библиотекар, 1990, № 11-12, с. 38-44