Научни дейци

 

Акад., проф., д-р Георги Близнаков
Акад., проф., д-р Иван Дуриданов
Акад., проф., д-р Мито Цеков Исусов
Акад., проф. д-р Никола Томов
Адад., проф. д-р Цветан Димитров Цветков
Акад., проф., д-р Ячко Иванов
Проф. Александър Ничев
Проф. Александър Попов
Проф. Александър Чирков
Проф. Ангел Бънков
Проф. Ангел Павлов Тодоров
Проф. Апостол Стоянов Апостолов
Проф. Асен Димов
Проф. Борис Ставров
Проф. Боян Димитров Ничев
Проф. Венелин Севастакиев
Проф. Веселин Иванов Никифоров
Проф. Владимир Владимиров
Проф. Владимир Иванов
Проф. Галилей Дамянов Симеонов
Проф. дпн Галя Михайлова Христозова
Проф. Дешо Младенов
Проф. Евгени Тодоров Апостолов
Проф. Иван Младенов
Проф. Иван Първанов Нончев
Проф. Иван Софрониев Стефанов
Проф. Камен Лозанов
Проф. Коста Стоянов
Проф. Костадин Тодоров
Проф. Красимира Симеонова Якимова
Проф. Людмил Петров Васкичев
Проф. Максим Митов Божинов
Проф. Миладин Апостолов
Проф. Митко Гогошев
Проф. Младен Тасков Живков
Проф. Никола Гетов
Проф. Николай Семков
Проф. Пепка Александрова
Проф. Петър Червеняков

Проф. Симеон Дамянов
Проф. Тодор Вълов
Проф. Тодор Боров
Проф. Тако Андреев Костов
Проф. Тодор Кръстев Патрашков
Проф. Тодор Иванов Живков
Проф. Цветан Димитров Гергов
Проф. Цветан Димитров Вълов
Доц. Агнеса Миткова
Доц. Аксентия Иванова
Доц.Александър Горанов
Доц. Боян Тодоров
Доц. Борис Грозданов
Доц. Борислав Герасимов
Доц. Анелия Томова
Доц. Велфин Иванов Истатков
Доц. Ангел Кирилов Тонов
Доц. Димитър Цолов
Доц. Иван Борисов Иванов
Доц. Жечка Цветкова Василева
Доц. Иво Цветанов Илиев
Доц. Йордан Хлебаров
Доц. Людмил Иванов Спасов
Доц. Маруся Иванова Любчева
Доц. Младен Трифонов
Доц. Петър Петров
Доц. Радиум Токин
Доц. Румен Патрашков
Доц. Серафим Каменов
Доц. Снежана Найденова
Доц. Стефан Емилов Горанов
Доц. Стефан Коларов
Доц. Стефка Хр. Боюклиева
Доц. Трифон Михайлов
Доц. Христо Коларов
Доц. Цветан Обретенов
Цецка Рускова
Любомир Дренчев

 

Акад., проф., д-р Георги Близнаков
Роден на 14.11.1920г. в гр. Берковица. Умира на 18 .04.2004 г. в София. Научната му биография е свързана с развитието на Химическия факултет на СУ "Св.Климент Охридски" и с химическите институти на БАН. Основател и пръв директор на Института по обща и неорганична химия, бил е ректор на СУ и зам.-председател на БАН.

Акад., проф., д-р Иван Дуриданов
Роден на 22.02.1920 г. в с. Комощица, Софийско. Детството и юношеството му преминават в село Крива бара, Ломско. Завършва славянска и класическа филология в СУ "Св.Климент Охридски". Преподавател е в СУ от 1951 г. до пенсионирането си. Научната му дейност е в областта на езикознанието, етимологията и ономастиката. Публикациите му над 450 са излезли в 13 страни на 10 езика.
Умира на 8 Декември 2005г. в София

Акад., проф., д-р Мито Цеков Исусов
Роден на 27.03.1928 г. в с. Д-р Йосифово. Починал на 24 юни 1999 г. в София. Бил е директор на Единния център по история, на Института по история и член на Президиума на БАН. Автор на 160 изследователски труда, 140 рецензии и 180 научно-популярни статии.

Акад., проф. д-р Никола Томов
Роден на 14 .06.1927 г. в с. Василовци, община Лом. Починал на 27.01.1998 г. в Кнежа. Селекционер. Учен с международна известност и признание, почетен член на български, европейски и американски организации и институти. Дългогодишен директор на Института по царевицата в Кнежа. Създава 37 нови хибрида. Автор на над 400 статии, монографии, книги и брошури.

Акад., проф. д-р Цветан Димитров Цветков
Роден на 12.09.1943 г. в с. Стубел. Завършва инженерна физика в Санк Петербург. Бил е директор на Централната лаборатория по криобиология и лиофилизация и директор на института по криобиология и лиофилизация. От 2000 г. е председател на Националния център за аграрни науки и директор на Института по криобиология и хранителни надбавки. Има над 250 научни труда.

Акад., проф., д-р Ячко Иванов
Роден на 14.09.1932 г. в с. Киселево. Завършил е Одеския хидротехнически институт. Работи в областта на реологията и създава нова научна дисциплина микрореология. Бил е научен секретар на БАН, гост професор в Университета "Мак Гил" - Монреал, Канада, професор в Русенския университет и др. Членувал е в 15 научни и професионални организации, 13 международни, национални, регионални и държавни комитети, съвети, комисии и асоциации. Преподавал е в 7 висши училища.

Проф. Александър Ничев
Роден на 11.5.1922 г. в Медковец. Починал на 17.11.1988 г. в София. Професор по класическа филология. Бил е декан на факултета по западни филологии и ръководител на катедра по класически филологии в Софийския университет.

Проф. Александър Попов
Роден в Брусарци през 1908 г. Умира на 14.2.1959 г. в София. Преподавател и ректор на ВИИ "Карл Маркс"-София.

Проф. Александър Чирков
Професор, доктор. Роден на 27.1.1938 г. в Лом. Емигрира в Германия. Професор в университета Фрайбург. Специализира кардиохирургия в САЩ. Създател и директор на кардиологична клиника "Света Екатерина" в София.

Проф. Ангел Бънков
Професор, доктор на философските науки. Роден на 29.7.1906 г. в с. Златия. Научната му дейност е в две направления: история на българската философия и история на логиката. Преподавател по логика във философско-историческия факултет на Софийския университет. Голяма част от публикациите му са преведени на чужди езици.

Проф. Ангел Павлов Тодоров
Роден през 1921 г. в с.Септемврийци. Ръководител на катедра "Анатомия, хистология и ембриология на селскостопанските животни" в Зоотехническия факултет в Стара Загора. Издал е 3 учебника за студенти и 4 учебника за ученици във ветеринарните и селскостопанските техникуми.

Проф. Апостол Стоянов Апостолов
Професор, доктор на медицинските науки. Роден през 1931 г. в Монтана. Завеждал е ІІ детска хирургична клиника в "Пирогов".

Проф. Асен Димов
Роден през 1931 г. в с. Габровница. Преподавател по Европейска история. Бил е библиограф в Конгресната библиотека в САЩ.

Проф. Борис Ставров
Професор, доктор по социология.

Проф. Боян Димитров Ничев
Роден на 6.1.1930 г. в гр.Берковица. Починал на 27 юни 1997 г. в София. Професор по история на славянските литератури, ръководител на катедра. Бил е директор на Института за литература при БАН. Посланик в Чехия.

Проф. Венелин Севастакиев
Професор, доктор на техническите науки. Роден през 1934 г. в гр.Монтана. Бил е ръководител на катедра"Двигатели с вътрешно горене" и декан на машинния факултет във Варненския технически университет. Преподавал е в Датския технически университет в Копенхаген. Член на ВАК към Министерския съвет. Откривател е на 16 формули по динамиката на транспортните средства. Номиниран за един от 2000-те водещи личности на човечеството през ХХ век.

Проф. Веселин Иванов Никифоров
Роден в кв.Заножене, Вършец. Чл.кор.на БАН. Работи в областта на стопанското планиране.

Проф. Владимир Владимиров
Роден на 21 .03.1914 г. в гр. Лом. Умира на 22.11.1994 г. в София. Оглавява Кардиологична клиника в МА. Автор на над 80 публикации в областта на кардиологията и вътрешните болести.

Проф. Владимир Иванов
Роден на 5 юли 1973 г. в град Монтана. Завършва УНСС, специалност "финанси" през 1995 г. През 1999 г. завършва магистратура по финанси в университета в Мемфис, щат Тенеси, САЩ. През 2004 г. завършва докторска степен по финански в Университета "Вандербилт", град Нешвил, щат Тенеси, САЩ. Преподавател, професор, доктор по финанси в Канзанския университет в гр. Канзас-сити. Владее английски, немски и руски език.

Проф. Галилей Дамянов Симеонов
Роден на 22 юни 1929 г. в с. Гаврил Геново. През 1960г. завършва с отличие ВИИИ "Николай Павлович" - специалност "Илюстрация" при проф. Илия Бешков. Преподавател по рисуване в Художествената академия. Участва в много Общи художествени изложби.

Проф. дпн Галя Михайлова Христозова
Родена на 26.06.1959 г. в с. Митровци. Завършва българска филология в ПУ „П.Хилендарски” и е докторант на  СУ „Св. Климент Охридски”. Специалист е в областта на Методика на преподаване на български език. Била е декан на факултета по хуманитарни науки на Бургаския свободен университета, а от 2004 г. е заместник – ректор по научноизследователската и международната дейност. Над 100 научни публикации, над 30 учебника и помагала по български език за ученици. Носител на Диплом на Библиографския институт в Кембридж , Англия – “2000 изключителни интелектуалци на XXI век за принос в хуманитаристиката” (2005 г.).

Проф. Дешо Младенов
Професор, доктор на техническите науки. Роден през 1931 г. в с.Помеждин.

Проф. Евгени Тодоров Апостолов
Роден на 1.7.1926 г. в с.Белотинци. Изследва влиянието на съвременните социално - икономически процеси върху индивидуалното и обществено здраве и демографските процеси. Работи по въпроси на икономиката на здравеопазването и по общотеоретични проблеми на общественото здравеопазване. Автор е на над 160 научни публикации, учебници и трудове.

Проф. Иван Младенов
Професор, доктор на техническите науки. Роден на 14 юли 1927 г. в с.Митровци. Починал през 1997 г. Бил е ректор на ВХТИ-Бургас и ръководител на катедра "Технология на каучука" и обединена катедра "Технология на полимерите, текстила и кожите" във ВХТИ-София. Автор е на 1 монография, 2 учебника, 662 научни публикации и 269 авторски свидетелства.

Проф. Иван Първанов Нончев
Професор, доктор на икономическите науки. Роден през 1929 г. в с. Войници. Преподавател по икономика. Има редица трудове по икономически и социални проблеми.

Проф. Иван Софрониев Стефанов
Преподавател по социология в СУ "Св.Климент Охридски", София. Автор на книгата "Кант и проблемът за диалектиката" и в съавторство "Философите. Кратък речник" и "Кратък речник на философите".

Проф. Камен Лозанов
Професор, доктор на икономическите науки. Роден на 26.4.1924 г. в с. Буковец. Завежда катедра "Външно икономически отношения на НРБ" в АОНСУ. Автор на 250 научни трудове, студии, статии, учебници и др.

Проф. Коста Стоянов
Професор, доктор на медицинските науки. Роден на 14 май 1904 г. в Гаврил Геново. Умира на 20.11.1965 г. в София. Ръководител на клиника по хирургия в ИСУЛ и главен хирург на БАН.

Проф. Костадин Тодоров
Професор, доктор на медицинските науки. Изявен специалист в областта на съдовата хирургия.

Проф.Красимира Симеонова Якимова
Професор. Родена през 1949 г. в гр.Монтана. Специализира в Академията на медицинските науки в Москва. Създател на единствената в страната Лаборатория по фармакология на терморегулацията. Участва в разработването на оригинални лекарствени продукти.

Проф. Людмил Петров Васкичев
Професор, доктор на физическите науки. Роден през 1939 г. в гр. Монтана. Ръководител катедра по радиотехника и електротехника към физическия факултет на Софийския университет. Има над 120 научни публикации. Председател на дружеството на физиците в София.

Проф.Максим Митов Божинов
Професор, доктор на селскостопанските науки. Роден през 1928 г. в с.Челюстница. От 1953 г. до 2001 г. работи в Института по памука и твърдата пшеница в гр.Чирпан. Създал е 11 сорта памук. Написал над 300 научни статии, 7 монографии и книги.

Проф. Миладин Апостолов
Професор, доктор на медицинските науки. Роден през 1931 г. в с.Комощица. Работи в катедра "История на медицината" в Медицинска Академия. Има над 200 научни труда - учебници, монографии и др.

Проф. Митко Гогошев
Професор, доктор на физическите науки. Роден на 15.4.1940 г. в с.Златия. Починал на 5.2.1997 г. в Стара Загора. Изследовател на Космоса. Ръководител на Базова обсерватория на БАН в Стара Загора. Съосновател на Тракийския университет.

Проф. Младен Тасков Живков
Професор, доктор биол.науки. Роден през 1941 г. в гр. Монтана. Научен секретар на института по зоология при БАН. Ръководител на секция по хидробиология.

Проф. Никола Гетов
Роден в гр.Лом. Напуснал България и завършил висше образование в Австрия. Директор на научни институти във Виена. Член на австрийския комитет на ЮНЕСКО.

Проф. Николай Семков
Роден през 1928 г. в с. Георги Дамяново. Преподавател в Минно-геоложкия институт и ръководител на държавното обединение "Нипроруда".

Проф. Пепка Александрова
Професор, доктор по социология. Родена през 1954 г. в Монтана. Зам.директор на института по социология при БАН.

Проф. Петър Червеняков
Професор, доктор на медицинските науки. Роден през 1925 г. в с. Сталийска махала. Завеждал катедра по гръдна хирургия в Медицинска академия.

Проф. Симеон Дамянов
Професор, доктор на историческите науки. Роден на 27.9.1927 г. в с. Сталийска махала. Починал на 27 октомври 1986 г. в София. Автор на монографии, учебници по история и над 290 статии и студии. Преподавал е в Софийския и Велико Търновския университет, в университета в гр.Мец (Франция) и др. Професор в Института по балканистика при БАН.

Проф. Тако Андреев Костов
Професор, доктор на медицинските науки. Роден на 20.09.1933 г. в с.Живовци. Починал в София. Има две специалности вътрешни болести и ревматология и три специализации в чужбина. Внедрил е нови диагностики и лечебни методи в ревматологията. Има две признати рационализации и изобретения. Автор е на над 100 научни публикации и съобщения. Съавтор е на учебници за студенти по ревматология.

Проф. Тодор Боров
Псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров. Роден на 30.1.1901 г. в гр.Лом. Починал през 1993 г. Професор по библиотекознание и библиография. Ръководител на катедра в СУ "Св.Кл.Охридски", основател на Български библиографски институт, директор на Народната библиотека в София.

Проф. Тодор Вълов
Роден на 8.7.1914 г. в Монтана. Професор в Института по философия при БАН.

Проф. Тодор Иванов Живков
Професор по фолклористика и етнология, доктор на филологическите науки. Роден на 15 юли 1938 г. в с.Митровци. Починал на 1.1.2002 г. Директор на Института по фолклор на БАН. Главен редактор на списания, сборници и непериодични издания, автор на книги. Основател на Катедра по етнология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Депутат от 37 Народно събрание.

Проф. Тодор Кръстев Патрашков
Професор, доктор на медицинските науки. Роден през 1926 г. в с. Златия. Ръководител на катедра по урология във ВМА. Председател на Българско урологично дружество, член на Европейската асоциация по урология и на Световното дружество по урология. Автор на над 300 научни труда, 10 монографии, 6 учебника и ръководства.

Проф. Цветан Димитров Гергов
Професор, доктор. Роден на 7.10.1930 г. в с. Мърчево. Зам.директор на Института по нефрология, урология, хемодиализа и трансплантация. Зам.декан на Медицинския факултет към Медицинска Академия. След 1991 г. е завеждащ клиника по нефрология към Александровска болница. Автор е на 220 научни публикации, 8 изобретения и 6 рационализации, 6 монографии и учебници. Съавтор е на 6 лечебни храни.

Проф. Цветан Димитров Вълов
Професор, доктор на физико-математическите науки. Роден на 13.7.1941 г. в с. Лехчево. От 1997 г. е действителен член на Международната академия за електротехнически науки. Вицепрезидент е на ОИЯИ-Дубна. Починал на 13.12.2009 г. в Дубна, Русия.

Доц. Агнеса Миткова
Доктор на химическиге науки.

Доц. Аксентия Иванова
Доцент в Европейския колеж по икономика и управление, доктор по икономика. Преподавател по макроикономика и макроикономическа политика в Пловдивския университет "П.Хилендарски", СУ "Кл.Охридски" и УНСС.

Доц. Александър Горанов
Роден на 6.8.1930 г. в гр.Берковица, доктор по генетика.

Доц. Анелия Томова
Доктор на медицинските науки.

Доц. Борис Грозданов
Преподавател в ВСФИ "Д.А.Ценов"-Свищов. Роден в с. Якимово.

Доц. Борислав Герасимов
Доктор на медицинските науки.

Доц. Боян Тодоров
Доктор на техническите науки.

Доц. Велфин Иванов Истатков
Доктор на медицинските науки, стоматолог

Доц. Ангел Кирилов Тонов
Доцент, доктор. Роден на 10.11.1938 г. в с. Кобиляк. Преподавател във ВТУ "Св.св.Кирил и Методий". Научните му изследвания са в областта на българската литература след Освобождението и литературата за деца.

Доц. Димитър Цолов
Роден на 4 юли 1935 г. в Славотин. Починал на 23.11.2003 г. в София. Драматург, директор на Благоевградския театър, преподавател в Югозападния университет в Благоевград, зам.директор на Държавната опера - София. Автор е на над 1000 публикации.

Доц. Иван Борисов Иванов
Роден в с. Княжева махала. Автор на над 90 научни публикации. Работил в очна клиника в Медицинска Академия.

Доц. Жечка Цветкова Василева
Доцент, доктор на медицинските науки. Родена през 1947г. в с. Липен. Специалист по вътрешни болести и гастроентерология. Завежда клиника по вътрешни болести в болница "Лозенец". Въвежда ултразвуковата диагностика в България. Има пет специализации в чужбина. Автор е на над 50 научни публикации. Съавтор на учебници по медицина.

Доц. Иво Цветанов Илиев
Доктор на техническите науки.

Доц. Йордан Хлебаров
Доктор на медицинските науки.

Доц. Людмил Иванов Спасов
Роден през 1949 г. в с.Якимово.

Доц. Маруся Иванова Любчева
Доктор на химическите науки в ВХТИ-Бургас.

Доц. Младен Трифонов
Доц. д-р инж.

Доц. Петър Петров
Доцент, доктор на медицинските науки. Роден в гр. Монтана през 1939 г. Защитава дисертация на тема "Туморите в пикочния мехур". Завежда клиника по обща хирургия и урология в болница "Лозенец" - София.

Доц. Радиум Токин
Доктор на медицинските науки. Завежда катедра по акушерство и гинекология във ВМИ-Варна.

Доц. Румен Патрашков
Изобретател, ръководител на лаборатория "Микропроцесорни системи за управление" към ВМЕИ-София.

Доц. Серафим Каменов
Доктор на икономическите науки.

Доц. Снежана Найденова
Родена през 1945 г. в кв. "Заножене". Преподавател във ВФСИ "Д.А.Ценов" - гр. Свищов

Доц. Стефан Емилов Горанов
Доктор на медицинските науки, преподавател в Пловдивския медицински институт.

Доц. Стефан Коларов
Роден на 28.9.1943 г. в гр.Лом. Доцент по история на българската литература във Великотърновския университет, преподавал е български език и култура във Франция. Ръководител на катедра "Библиотекознание и библиография" във ВТУ "Св.св.Кирил и Методий".

Доц. Стефка Хр. Боюклиева
Доктор на математическите науки.

Доц. Трифон Михайлов
Роден през 1928 г. в с.Сумер. Специализира вътрешни болести, кардиология и нефрология. Преподавал е медицина в Алжир. Проучва ендемичния нефрит.

Доц. Христо Коларов
Роден на 6.1.1937 г. в Берковица. Умира през 1978 г. Преподавател и декан на историческия факултет във ВТУ "Св.св.Кирил и Методий".

Доц. Цветан Обретенов
Доцент, доктор на химическите науки. Роден в с.Трайково. Бил е ректор на Пловдивския университет. Автор е на над 40 научни публикации , учебници и учебни помагала.

Цецка Рускова
Доктор на биологическите науки. Дипломира се по специалността физика в СУ през 1974 г. Завършва института по биофизика при БАН. От 1994 г. е гостуващ учен и преподавател в Университета в Барцелона, Испания. От 2001 г. е в САЩ, където работи като изследовател по биотехнологии в Университета Делаваре - по проект на Международния здравен фонд, с тема "За функциите на клетъчните мембрани".

Любомир Дренчев
През 1980 г. завършва физика в СУ. Доктор на физическите науки, ст.н.с.I ст. Работи в Института по металознание при БАН.